защото много хора не ме разбраха. Та да се поясня:
Всеки от нас е мечтал или мечтае и в момента, а някои даже са срещали перфектния човек за себе си. Той може да не е нищо особено, но всичко, което е така точно допълва нас самите, а ние така идеално го допълваме пък него, че се получава нещо като пълна хармония. Всеки го иска това..... Всеки иска да е най-важния за някого, ама наистина най-важния, всеки иска да се вижда красив, умен, сексапилен и ВИНАГИ ЖЕЛАН в очите на партньора си... защото за да обичаме партньора първо трябва да обичаме себе си... а малко хора, освен ако не са психически зле или нагли до безобразие, не обичат наистина силно себе си... всеки има нужда от човека до себе си, чрез който всъщност ще се усеща перфектен и идеален. Защото никой не е идеален, но когато виждаш обожанието в човека отсреща, забравяш непоправимите си недостатъци, премахваш поправимите и в един момент наистина се чувстваш страхотен човек.
Та въпросът ми е - кога преставате да се надявате, че е възможно да срещнете такъв човек или ако сте го срещнали - че е възможно да бъде ваш. Кога се отказвате от тази си, поне за мен най-важна мечта и се примирявате с някой, който ви обича... или просто е разумен избор, поради липсата на ИСТИНСКИЯ? Кога се изморявате от чакане и търсене? Кога се отчайвате и решавате, че той просто не съществува или и да съществува може да ви коства търсене още 30 години, а вие нямате сили до тогава да сте сами?

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"