|
Открай време човечеството се опитва да намери общото в различните прояви на вселената около нас, за да я разбере.
Християнството, западните догматици, източните релогии, класическото образование, произволна книга или мнение тук и където и да е било, включително това, което пиша в момента се опитват да обяснят света.
Почти винаги, обаче, пропускаме да кажем, че всъщност единственото, което правим, са логически съждения, базирани на конкретни допускания. При това нито допусканията ни са винаги изпълнени, нито съжденията ни са безгрешни (затова и съществува предметът Математическа логика, опитваш се да изчисли по безпорен начин дали в логиката ни няма скок или неточност, т.е. дали е вярна.
Ако мога да префразирам Никлаус Уирт, постъпките ни се определят от знанията (фактите) и размислите ни. Ако знаем всичко, няма да има нужда да мислим, но за щастие не знаем всичко Така че винаги малко или повече се лутаме, включително поповете, попадиите, западните догматици, класическите автори и ние, обикновените хора.
Цял живот се учим ... не се учудвай, че не сме се научили, дори с цялото натрупано знание на човечеството и методологии за обучение. Просто нещата са твърде сложни.
Като пример - ето, сега се опитах да кажа нещо, ама дали успях ... Всъщност, опитах се да кажа няколко неща, едно от които е че можем и без принципни обяснения кога как да постъпваме; по-лесно ни е на всяка стъпка от живота ни да попитаме Учителя и той да ни отговори: сега - така и така.
Айде стига, че съвсем се омотах
question = ( to ) ? be : ! be; // -- Wm. Shakespeare
|
Пъстротата на света [re: Brett]
