|
не ми се оправдавайте, марш на липосукция, лифтинг и присаждане на коса! Да се имплантира силикон, където трябва! После на курс по модерни танци, стрийт денс, стриптийз-аеробика и капоейра! Дебели сте, плешиви сте и смотани! ...Ама-хаа..
Аз ли? Кво аз.. Тъпанаря Джонсън си е тъп като талпа, коса нема, мас на дисаги виси от него отвсекъде. Освен това танцува като паянтова кръчмарска маса, чорба и питиета се разливат на всички посоки, фърчат пласмасови чашки, трябва да се подпъхне нещо..
Обаче, деца, Тъпанаря, въпреки всичките си тея кусури и още хиляда по толкова, въпреки страхотните си гайлета, е щастлив, щот е фанал Дедо Боже за шлифера, и за това сърцето му пее, затова заспива и се събужда усмихнат, затова може да си позволи да си пие и весели, и да се кълчи на обществени места колкото и както си ще, и хич не му дреме на хендера кой кво щял да каже да него.
Може да ме развълнува мнението на само един човек, знаете кой. Една думичка може да ме качи до Сириус или да ме смъкне в преизподнята.
Що се отнася до останалите, за да има тяхното мнение някакво значение, трябва да се поровят доста из сланините ми, да открият унизително малкия ми спаружен член, да ме хванат за него и да ме разведат насам-натам за забава на масовата публика
Маса време се чудих дали да отговоря на това тука постнатото. Масата присъствали на срещата са го игнорирали. Възмущение, напълно заслужени псувни, подигравки и квалификации мистификаторчето от Варната и познатата му клубна кифла, дет зяпала, са отнесли от хора, дет ги нямаше там.
Пък некои взеха всичко това за повод да се поразчепка суетата или нетърпимостта към критика или комплексарството за кой ли път, което искрено ме огорчи, щот тия хора ме кефят по принцип..
Такааа.
Съществуват наистина ултимативни провокации, в които няма начин да не се почувстваш провокиран... пък на всичко отгоре както и да реагираш, няма начин да не станеш лабораторен маймун за умници...
Просто явява се един никаквец на коктейла, сваля си гащите и демонстративно се изсира на килима насред гостите, покрива продукта с вестник и го запалва. Ха сега де, какво правим по-нататък и по-напред? Да наблъскаме и наритаме художника? Да тръгнем да гасим пожара? По възможност да не се омажем с шедьовъра? Да извадим парфюмирани кърпички? Да се стараем да не бърчим нос от миризмата, щото не отговаря на добрия тон?
Аз не знам как се реагира в такива ситуации. А и не реагирам на ситуацията.
Тъжно ми стана само, че някои хора се кефят на всичко това, други намират повод да пофилософстват за разни вечни категории. Някои наричат това „безпристрастно мнение“, други, явно са в лоша фаза, наричат това „критика“.
Сори, не смятам, че ако нарека автора на темата "тъпак" и мацката от чата "злобна клюкарка" и ако силно се усъмня в здравия разум на тия, които се надсмиват сякаш отвисоко на отрицателните реакции срещу изсраното тук, ще се дискредитирам като суетен или намкъфси. Затова и пиша, останалото не ме интересува.
Явно математиката съвсем се е чалнала вече..
Или в Бг съвсем се изюди народецът ..
Редактирано от Ckaпaния тъпaнap Джoнcън на 02.10.06 11:35.
|
Re: Срещата в София - фарс! [re: SKYRANGER]
