Виж сега, човек си има някакви инстинктивни представи за добро и зло и те са:
Добро е всичко, което би искал да ти се случи и на теб.
Зло е всичко, което не би искал да ти се случи и на теб.

Така че независимо какво точно правят хората и в името на каква велика цел, усещането за позитивно действие и за негативно дайствие го има. Когато правиш нещо позитивно за себе си, което е позитивно и за другите е супер! Когато правиш нещо позитивно за себе си, но то е негативно за другите е разбираемо - по-важно е ти да си добре! Но не разбирам защо хората си дават зор да правят нещо негативно за някой друг когато при това няма да има нищо позитивно за тях?!? А пък за последната ситуация - негативно и за теб и за някой друг направо нямам думи - тук вече ми се струва че това може да е плод само на много повреден мозък!

За третата ситуация може би някой ще каже, че човека изпитва удовлетворение от отмъщението, от страданието на другия, от "урока" който му е даден и т.н. Ей това точно не ми е ясно - как ще се кефиш на нещо след като в крайна сметка на теб нищо хубаво не ти се случва?!