Не съм зарибявала, не съм го нито мислила, нито очаквала, нито търсила. Не съм правила планове и стъпки.
Както каза, има нет. Но не за да уточним какво ще хапваме и пийваме, нито терена, нито друго. Ама нали сме податливи на думите. Та няколко добре казани словца, реална среща и това е.
Ммм, не беше така прозаично.
Имаше казани, недоизречени думи, мисли, усещания....малко поддържана тръпка. Закачка, дръпване, опипване на сетивата, малко еротика в думи ( няма как нет е все пак, основното са думите), малко недоиказани желания, малко загадки за разгадаване, малко стръв пусната в точния момент...пак думи, омайни и сладки ( кой ли би устоял!).
Реалната среща. Много ....страхове, трепет, очакване, пак страхове ( ами ако)...няма мърдане, виждам таксито, което те докарва..още не слизам, гледам от балкона и се питам трябва ли.....нервно си лакирам ноктите и гледам от петия етаж как слизаш от колата и се оглеждаш...не ме виждаш и си притеснен....тичам ....после забавям ход и само токчетата ми отмерват стъпката.........в хладината на априлския следобед...ти, смешен, с букет рози и не знаещ накъде да гледаш.....само още две стъпки....пред мен стои онзи от писмата...това ли съм очаквала?
Това ли съм искала?
Миг колебание и...целувала съм те на думи...а сега?
Стоиш пред мен истински и объркан.
Колебание....стъпка напред, после назад....ти ли си.......политам към теб и те прегръщам, цветята остават притиснати между нас...целувам те...край на колебанията. Ти си!
Това беше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите