И да беше казал, че любовта е магия пак щеше да си толкова прав.
Ясно е, че думата *любов* е измислена... но все пак тя дефинира конкретно усещане, което за всеки е различно. Не знам каква е твоята прледстава за любовта и само ти си знаеш дали е реална...
Друг е проблемът обаче - щом не вярваш в нещо, то няма как да ти се случи и твърдението ти остава неоспоримо вярно. Въпросът е, че и обратното също е вярно! И така... сега аз казвам, че любов безусловно съществува, цял живот движещ импулс ми е обичта (към другите, но и към себе си), следователно решавам, че заслужавам и мен да ме обичат и... това става! Ще те питам нещо. Защо е станало така? Случайност ли е, че любовта се явява на този, който вярва в нея, не е отчаян, а твърдо убеден, че обича и ще бъде обичан. Този човек има и трезва преценка за хората и знае кои са стойностни и кои боклук. По тази причина не се захваща с курви или само ги използва, но не им дава собствените си чувства, а следователно не бива нараняван. Тези чувства той пази за нормални хора с нормално и адекватно отношение към него и себе си. Тогава и само тогава, когато двама пълноценни и стойностни индивида, вярващи в любовта, се спещнат, тогава се случва любовната магия. Единствено положителната енергия може да я предизвика, а тя си знае работата.

***...dis moi pour qui j'existerais...***