Той няма да го позволи.

Знам, че има скрупули. Тогава аз бях свободна, нямах връзка, а той скри от мен, че е семеен. А после вече беше трудно да се разнищва кой, защо и как. Мисля, че щом тогава така е постъпил, и познавайки го (макар само за броени минути...), то сега едва ли ще промени решението си.


Ако това е кармична връзка, и ако е постъпвал така и преди, нищо чудно, че се гоним през времето и пространството по тоя начин.


В някой друг живот може би. Спрях да се самонаказвам за нещо, което не е в моята власт. Никого не мога да накарам насила да дойде при мен и да изживее нещо недовършено.

Една връзка, една любов се прави от двамата. Ако той непрекъснато дезертира от себе си и чувствата си, аз сама не мога да направя нито връзката, нито любовта. Аз не дезертирах....и досега бих подкрепила тогавашните си (и сегашните си) чувства..... но той просто не може да преодолее нещо си...нещо у него самия....каквото и да е това нещо, то ни разделя и досега.


Той иска досегашния си живот без промяна. Аз пък съм сигурна, че нищо няма да остане същото след евентуален контакт. Ако пък остане същото, ще бъде грешка и нараняване и за двамата. Безспорно е болезнено, и сега, и иначе при каквито и да било предположителни ситуации.


Само че аз дълбоко страдам, защото съм абсолютно (да, използвам умишлено думата абсолютно....) сигурна, че е грешка да се бяга. Ситуацията трябва да се посрещне лице в лице и да се приеме.



Докато единия бяга, и двамата ще бъдем дълбоко нещастни.

Редактирано от Roxana на 25.08.06 12:00.