За да не звучи съвсем страшно можем да кажем така - хората са слаби и несигурни в себе си. Освен това, никак не им се ще да се погледнат в очите това, което представляват.

Елементарното, както го наричаш, човешко отношение не е лукс, който средният човек е склонен да си позволи. Че нали това означава да се откаже от нещо, което много иска? И за какво? За да е някой друг по-добре? Хубаво, ама нали ако той не я изчука, друг ще го направи ... е какъв е смисълът тогава?

На него много му се иска, точно сега и си е платил. Не е негов проблем как парчето месо, поело неговото парче месо е стигнало до тук. Ако се откаже, другаде ли да ходи, а ще му върнат ли парите? Пък след първия път, особено ако му е харесало, колко му е само още веднъж? И постепенно се стига до момента, в който узрява прозрението, че тази жена така и така я чука сума ти народ, и да я жали, и да не я ...

Морални оправдания много, а и незадоволеният инстинкт е силен. Желанието да не си плащаш гяволъка - също. Още по-страшно е изкушението да накажеш някой беззащитен за нещата, които не можеш да имаш.

Да си благороден и добър означава да си силен и да имаш достатъчно от желаното. Не е лесно да жертваш своето заради общото, даже след хилядите години еволюция. И проституцията е само един от страшните примери.

It's hard to think of you as the end result of millions of years of evolution.