аз съм на 20. изгубих интерес към живота в мига, в който видях истинското му лице. без приказки, без принцове, без невинност. неща, за които разказват на децата за да ги надъхат и вкарат в релсите. а реалността... секс, любов, обич, отношения, връзки. всичко под един тъжен биологичен знаменател, който винаги извежда две константи - физическото удоволствие и душевната болка. и обществото, което завива всичко с измисления си морал.

често се чудя дали ако можех да върна времето две години назад, преди да знам всичко, което знам сега и преди да видя хората като нещастен животински вид. преди да правя секс за първи път - първото ми голямо разочарование. преди да чуя, видя и почувствам всичката болка около и в мен. преди да срещна него. бих ли го направил? не мисля. сега поне съм с две години по-близо до края.

а докато чакам ще се мъча да забравя, да не мисля, да лъжа и да се оставя да бъда лъган. едно нещо обаче никога повече няма да допусна. да повярвам.

--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.