|
Хубаво де, джин или не, подробности... аз бях като телепортиран на Марс... сега ако ми припомниш и какви съм ги дрънкал, изобщо за какво сме си говорили
убий ме, не си спомням и дума, значи било е пълен автопилот
обаче друго си спомням - много беше атмосферно, хем електрическо такова, припукваше и намирисваше на октарин, хем безтегловно, хем парализиращо, като насън, човек не знае той ли е, или не е
и много зелено, като мартини на подходящо осветление... с маслинка
и това си спомням - усещах, т.е. внушаваше ми се отнякъде, че става, каквото има да става, и няма какво да се дърпам и да се правя на изненадан... че всъщност точно това съм искал
и усещането, че се ПОЛУЧАВА - онова хем плашещо, хем успокояващо усещане на касоразбивача, плувнал в пот след 73ия строшен шперц, когато 74-ият изведнъж сякаш се всмуква от ключалката и тихичко и леко казва "клик" и сейфът се отваря
Дето рекъл Баумън, мисля, че беше - "О, Боже, тя е тук - и е пълна със звезди!" Шантава работа
|