30%, но с извинителни обстоятелства / Контакти / Говорим си за секс

Както може да се предположи моята колекция от женски трофеи ме изпраща в групата на 30%-овите, тези с над 500 отстреляни екземпляра. За започналите да се възмущават вече дами-клубарки-серийномоногамистки ще поясня в свое оправдание, че солидното число от над 400 бе натрупано през годините ми на студентстване в Москва, където нравите и особено мащабите са съвсем различни от тези в 7 милионната ни Татковина. Не си мислете, че съм си водел някаква писмена статистика и осчетоводяване - в края на следването, на абсолвентската вечер, една моя почитателка-състудентка рускиня ми съобщи, че ме обича от първия миг, в който ме видяла още в първи курс и през цялото следване е следила всяка моя крачка. Бил съм преспал по нейни данни с 329 през следването си. Бях потресен. Стаята й в общежитието беше до моята, а и тя киснеше нон-стоп в коридорите и виждаше всичко - кой, кога, с кого минава, накъде отива, какво носи. Веднъж дори помогна на милицията с някакви сведения за разкриване на кражба с взлом. Но Природата, да ме прощава, но така се беше подиграла с визията и физиката й, че последното, за което мъж би си помислил с въпросната Лена, би било секс. Какъвто и вкус да има за жени. 5 години съм ходил в стаята й да играем карти с разни смесени компании и да правим купони, но никога акъл не ми е посичал, да си сея борчето в нейното дворче. Е, Леночка не можеше да преброи тези, които съм чукал извън общежитието, естествено. Те да са най-много 100, не повече. Но на абсолвентската така се трогнах от личната й драма, че зажумях и... я ощастливих. После имах едно много особено и много приятно чувство на удовлетворение, че съм направил добро на някого, че съм му сбъднал мечтата... Страхотно като усещане, по-приятно от оргазъм!

После, след годините на спортносъстезателен сексуален живот в Русия, тук в Родината, за около десетилетие не съм ги броил, но да са не повече от 200. Ей така, на око, по спомени, а аз помня всичко и винаги(стига да съм ненапит