че зависи кой какво е очаквал...
В такава ситуция изпаднах преди два месеца и половина, един колека, с който се разбирахме много, само от една дума, само с поглед даже и ни беше ясно какво мислим в дадения момент. Подчертавам, че не е имало някакъв флирт, който да е бил преследващ някого.Стана така, че той реши да напусне.....и когато го научих, разбирам, че съм последния човек във фирмата, който не е знаел. Той пристигна в моята стая, както обикновено, носеше куп книжа, отхръвлихме работата, отвори кутия с бонбони и ми каза да се почерпя, след това ми даде един джоб с няколко листа А-4 и каза, че са подарък. На момента почнах да чета.....и се задавих от собствените си сълзи.....беше нещо като поема за хората в предприятието, но моето представяне там....беше страхотно и притаих дъх, той ме доближи, опита се да ме целуне, да така, както му се е искало, но аз погледнах настрани, не нарочно....инстиктивно стана...и той ме целуна по бузата и затвори вратата след себе си. ???? Какво трябваше да направя, как да реагирам, това и до днес не мога да отговоря. При всички случаи, си мисля, че инстикта ми е бил абсолютно на място, защото той отиде в конкуретна фирма....знам ли как щеше да се отрази това на всеки от нас....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите