Ей, Богу, дразнят ме.
Тези, които са винаги точни на срещи, изискано, но ненатрапчиво облечени, предпочитат да мълчат, ако нямат какво да кажат, когато кажат нещо, то е винаги на място и с лек хумористичен привкус (тип английски виц), помагат на всеки с фина, недосадлива загриженост, правят услуги, чието връщане деликатно отклоняват, и никога не си им длъжен за нищо, усмихват се сякаш от сърце, ама всичко е само сякашшш...
Виждам, че гореизброените неща не са кофти сами по себе си. Струват ми се кофти тогава, когато въпреки всичките старания на въпросните особи, под лустрото личи някаква плахост, не нежност, не ранимост, а плахост, затвореност, липса на самочувствие... личи опит да се скрие сърце на сърничка под фасон на афганистанска хрътка
Към жените: дразнят ли ви тези, бе? Не ви ли иде да им креснете "Ти си повече от това, което показваш, само остава да се размърдаш малкоооо"
Към мъжете: привличат ли ви с нещо тези съкровища? Дощява ли се да пробудите чувствата и либидото им, за да видите дали ще разцъфнат или ще се спаружат? Кое от двете ще очаквате, кое би ви харесало повече - да ги събудите, или да ги досмачкате?
Това ли са истинските проекто-стари моми?
Днес пътувах в автобуса с една такава колежка. Още ми е в главата тоя жена, сори за обърканото изложение...
|