Аз пък имах такъв взлом в една църква в Прага през едно лято ... цял ден обикаляхме като луди и изнемощяли с една позната влязохме в хладната мраморна зала и право на пейките. Водим задълбочени разговори за това-онова, аз обаче мътно вперила поглед в една ниша, която не можех да видя накъде води и имах една от най-яките си фантазии досега.
Всъщност, позволих си малко чувство на вина само в момента на фантазирането заради по-силното усещане.
Все още се възбуждам като си спомня и сега изтръпнах.
Ей за тва обичам да пътувам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите