много готино... започваш с "докторе, на един приятел..." и полсе вече става лично..., защо не от самото начало...
Щом е влюбен, е повече от нормално да те пожелае, ако не го направи - бягай далече и бързо. А това че се двоумиш, би трябвало да му покаже само колко държиш на него, като човек, а не като мъж... или пък на семейството си .
Ако до сега си го губила, ако си се разочаровала от него, за дне, за седница... щом сте намирали обратиня път един към друг - пак ще го намерите, дори и секса да не струва.
Ако обаче секса се окаже много повече от "голия секс" - тогава вече дупе да ти е яко, дилемата ще е много по-голяма от сегашнта.

Ако обаче го задържиш на една ръка разстояние... рано или късно той ще намери някой с който не само ще се залива от смях (какво да ни правиш - мъже сме ). Дали и тогва ще можеш да го задържиш както приятел ? Тогава вече ще има какво да ви разделя и за двама ви ще е ясно кой е поставил границата... ще можеш ли да се виждаш с него без да си милсиш за това ?

"Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш"