Отговорно мога да заявя, че никого в този свят не мразя, а още по-малко някой, който съм харесвала, а дори и обичала. На 85 % с бившите си поддържам приятелски отношения, а едно поне 50 % от тях тутакси биха се отзовали, ако ми стане... самотно някоя вечер. Останалите 15 % ако ги видя на улицата също бих ги поздравила и бих се позаинтересувала дали са добре и се справят съвсем чистосърдечно.
Никога не съм се държала с тях така или съм позволявала да бъда обиждана, унижавана или не дай си Боже малтретирана. По тази причина няма и за какво да им държа карез, дори и да исках. Лъжите също съм им ги простила в момента, в който съм/сме се оставили. Не мога да ги съдя за това, че имат слабости, а само за това, че са си позволили да ги проявяват, докато са били с мен. Единственият мъж, който някога си е позволил да ме унижи, след това дълго и продължително "рева" колко много съм му липсвала.. защото беше пристрастен, но тогава не го знаеше.
Всъщност, може би това е разковничето ..
What does not destroy me, makes me stronger.
|