Та добрютрю мили другарчета-клубарчета, сипвам ви по кафенце (ако за някой е необходимо-отварям биричка) и ви давам една темичка за размисъл.
Та казусът е следния : Повлияни от темата на шеф Киро за кърските прелести, седим си вчера в ранния следобяд с един приятел облегнати на едно дърво, слушаме как шумоли люлинската рекичка и си говорим глупости, докато съберем сили да се занесем до колата и да се приберем.Та от дума на дума, зачекнахме темата за един общ познат, мое бивше гадже,в смисъл, аз се поинтересувах, виждал ли го е скоро и какво прави, как е въпросния. При което бях изгледана с адски учуден поглед, и с не по-малко учуден глас бях запитана, "абе Наде, след всичко което ти причини В...., мислех че го мразиш и не искаш да чуеш за него, а ти се интересуваш как е".
Тръгнах да обяснявам, че това че сме се разделили по не-най-приятния за мене начин не е достатъчен повод да намразя човек, в когото съм била влюбена, че да, изтрила съм го от живота си, болката е намаляла, и до там.
Е приятелчето ми ме гледаше, все едно се опитвах да го убедя, че вали сняг в момента.
Та исках да ви запитам, аз ли не съм в ред, че не мога да трансформирам любовта в омраза, греша ли като смятам, че и омразата е някакво чувство, а човека просто не заслужава да хабя повече чувства към него, пък били те и със знак "-", задължително ли след една раздяла трябва да се намразим и да раздрънкаме бойните доспехи ?????
Като се нахвърляме към бившия/та с разни епитети от сорта на боклук, смотаняк и т.н., не обиждаме ли себе си най-вече, че сме си губили времето с боклуци и скапаняци,?????
Та ще ми е интересно да чуя и вашето мнение
И едно уточнение - говорим за бивше гадже, не за бивш съпруг/а, там нещата са много по-сложни влияят много по-различни фактори.
НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !! Редактирано от HAДEЖДA™ на 21.05.06 09:22.
|