Аз изцяло се подписвам под казаното от Лана и Тишина.

При мен е по същия начин - има някаква химична реакция, която или става от пръв поглед, или не става никога. Това не означава, че всичките ми връзки са започвали със секс, напротив - имала съм рекордно продължителни "ухажвания", които отстрани може би са изглеждали като платонически приятелства. Само че това протакане е било поради някаква друга причина, а не поради липса на привличане. Ако се налага, мога привличането да го правя много неща - мога да го прикривам, да го сдържам, контролирам, отлагам, сублимирам. Но вътре в себе си винаги съм напълно наясно дали го има - от самото начало.

Разбира се, не изключвам и другия вариант и съм отворена към възможността да ми се случи. Но просто досега не ми се е случвало. Случвало ми се е първоначално пламналото привличане да изчезне след време. Но обратното - никога.

Случвало ми се е да се сприятеля с някого толкова бързо и да изпитам такъв помитащ възторг от цялостната му личност, че за миг да реагирам на този възторг и чисто телесно - като потребност да го гушкам, докосвам, милвам. И този вид еуфория понякога може да се обърка със сексуална възбуда. Обаче това не е "онази химия", а нещо друго, което не е сексуално в същността си. И няма нищо общо с онова дълбоко, инстинктивно усещане за "глад" за нечие тяло. Когато ти се иска просто да разтвориш ръце, крака, душа, всичко - и мъжът да проникне, да потъне, да се слее с теб... И когато това ти изглежда най-нормалното и естествено нещо на света...

Обяснението за мен е същото, което Лана е посочила. Разумът може да наблюдава инстинктите ни, да ги осъзнава, да ги коментира, интерпретира, в известен смисъл дори да ги контролира - но не може да ги поражда.