Не оправдавам такова пведение, но обяснение може да се търси във факта, че е по-трудно да "зарежеш някого". Да, в другия случай ти търсиш вина в себе си, често не я намираш, накрая все пак решаваш, че той е тъпо копеле, което не те заслужава...а този, който зарязва във връзка, която очевидно не е лоша вече изначално носи вина в себе си....не е лесно да се поеметочно такава вина. Не е лесно да се даде обяснение на човек, който не го е заслужил. Прекъсването на една връзка едностранно е нещо не по-малко тягостно за прекъсващия отколкото за зарязания. Това плаши хората и нерядко те просто не намират сили да го направят. Може би и заради този момент има ред стагниращи връзки, освобождаването от които би било полезно и за двете страни, но те продължават по инерция и са силно неудовлетворителни и за двамата. Страх, това е причината, която ти търсиш да разбереш. Просто страх от изправянето очи в очи, от намирането на думи, които няма да засегнат /със съзнанието, че каквито и да са те, винаги ще засегнат другия/. Винаги съм смятала, че е най-добре една връзка да завърши със скандал, в който и двете страни са прави. Тогава и двамата толкова ги е яд един на друг, че са убедени, че всъщност разривът е вай-доброто. Най-добре е двамата да се разделят с ярост....поне не е толкова болезнено...Счупени чинии, затръшнати врати, падаща мазилка /с равностойно участие и на двете страни в разрушението на къщата/- това е най-лесният начин според мен. За съжаление по-често не става така...

TERROR INCOGNITA