2. във връзката има двама и подобни решения- за регламент, включително край, е редно да се вземат от двамата. другото е обидно и егоистично.

С това май не съм много съгласен. Вярно, че връзката е от двама, но през цялото време всеки един от двамата си е самостоятелна личност. Със самостоятелни емоции, чувства, мисли и прочие. Ако за единия от двамата тази връзка приключи по една или друга причина, тя е приключила и за двамата. Независимо от желанието на другия. Най-малкото защото след като единия не влага във връзката това, което е влагал преди, това вече не е същата връзка.

Ако единия реши, че връзката е приключила, как би могло да се вземе решението от двамата?
Отивам начи аз и казвам - Глей ся, не тъ щъ вечи, аре да приключваме.
Тя - ма как тъй, мчи аз тъ либя ощи, ни щъ.
И ся кво - или аз трябва да остана и да симулирам предишните си чувства, или тя трябва да приеме, че връзка вече няма. Друг вариант има ли?

Мисълта ми е, че връзката приключва далеч преди простия факт на скъсването (необаждане, изчезване или там както е решил този, който прекъсва връзката). От този момент нататък как точно ще приключи връзката зависи предимно от този, който я приключва - той може да избере начина, времето, мястото. Как точно ще го направи точно определен човек при точно определена връзка по точно определено време нямам ни най-малка идея. Но определено не всички мъже (както и не всички жение) биха го направили по "нормален начин". А и какво значение има начина - връзката така или иначе е приключила.

В този ред на мисли ми се струва, че авторката на темата не се ядосва толкова на загубената връзка колкото на това, че тя е била в позицията на изоставеният партньор. Че са и взели от ръцете правото тя да вземе решението. И прочие. Което ме навежда на мисълта, че какъвто и да беше начина тя щеше да се чувства по същия начин - изоставена...

Прекалено многословен станах... нетипично за мен... аз съм читател, не писател :). Спирам до тук...

Поздрави,

I can explain it in Dog, but you only listen in Human.