Знаеш ли понякога човек сам на себе си не може да обясни някои неща, какво остава на другия...
Знам, че е по-добре да се обади, коментира, говори, обсъжда, мисли....Понякога обаче просто вдигаме ръце ей така...
Понеже съм точно в нещо подобно, но от обратната страна...и ти казвам да не съдиш толкова строго...Защо аз не се обаждам? Защото не знам какво да кажа, освен тъпи банални мрънканици...Няма ясна причина....поводи винаги се намират.....те служат за замазване на положението и не вярвам да имаш нужда от тях. Понякога причината липсва. Има ли смисъл да се обаждам на някой и да казвам
- ти си добър човек, добър любовник, обаче аз нещо не си падам вече по теб...защо ли? ми не знам...може и никога да не съм си падала...може да съм си падала, обаче да съм спряла....ми защо? не знам бе...така се случва....

Просто липсва обяснение, което да дадеш....Какъв е смисъла да се обясняваш?
Иначе съм съгласна че е за предпочитане.....когато има какво да кажеш...

Не ти ли се е случвало да се разревеш....ей така....от нерви, от нищо...Не са ли те питали защо ревеш? Ми ей така - реве ми се.....Та и тук нещо подобно...Посланието е " Остави ме на мира! Точно сега в момента! Не ми се говори! ".....

Следват психологически анализи...А понякога се случва сам да не знаеш какво да кажеш....Никой не е перфектен, всеки прави грешки, понякога нараняваме други хора....Няма нищо общо с доблест и благородство!!!

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука