1. не си виновна ти. и точно за да се отървеш от усещането за "ами ако (не)бях..., той... сега...", имаш нужда от разговор, а не от гадаене.

2. във връзката има двама и подобни решения- за регламент, включително край, е редно да се вземат от двамата. другото е обидно и егоистично.

3. ако смяташ, че всичко е приключило, просто го изтрий от паметта си, най-безболезнено е. всякакви (само)анализи и спомени удължават агонията.

4. ако все пак говорите и той иска да скъсате, сигурна ли си, че можеш да приемеш факта без борба? без да се хващаш за всяка дума, да преговаряш, да се пазариш на дребно, да отказваш да приемеш искането му...? :)

5. разговори се водят, когато се търси комнпромис. ако той не иска при никакви условия да продължавате, няма смисъл от разговор. но някакъв жест за (красив) финал винаги е хубаво нещо, поне да не се чудиш имате ли връзка или не.

6. мълчанието и забавянето на топката не винаги е край. може той да има нужда от преосмиляне, за да се почне при нови условия (обаче шансовете тук не са особено високи).

7. има полза от разговор и по друга причина- за да се избегнат недоразумения. решенията се взимат на база субективни презумции - може той да си мисли, че ти искаш неща, които не искаш и подобни.

...

мога да ти пиша доста по темата. като цяло съм ЗА разговор:

животът е кратък и динамичен и липсата на добра и ясна комуникация е загуба на време и възможности да бъдем щастливи - със или без обекта в съответната драма.

но тишината също е важна. така както в музиката паузите са идентично значими със звуците.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите