Прочетох още като влязох темата ти. Страшно се замислих. Знаеш ли, понякога и аз правя така. Просто изчезвам ако не съм убеден, че отреща получвам това което съм изпитва или преценя че връзката отива на зле. Предпочитам да съм сам отколкто да си задавам въпроси. Обяснение ли? Кому би помогнало то, щом повечето хора говорят безсмислици и неща които не мислят? Някой неща се усещат, други се виждат и бягството понякога е един разумен избор да кажеш край изведнъж, без мъка или съмнения прав ли си или не.

Има и друго. Имам нужда от паузи в отношенията .. Стига ми някой дни, само да знам, че има някъде някой който мисли за мен от време на време и пак съм щастлив. Нищо, че не се обаждам. Нищо, че не пиша или не казвам и дума по телефона. Аз пак съм си Аз и Тя пак е Тя за мен, щом знам, че стига само едно телефонно обаждане.
Може би проблема е че точно тогава другите започват да изпитват съмнения и ако не ме познават смятат, че бягам.
... за мен е достатъчно да се чуствам свободен, и тогава не искам да бягам никъде.

Говоря само за себе си, а не за другите мъже. Те да правят каквото си искат

Сладолед N = 5

Редактирано от kotaranko на 25.04.06 23:02.