... всякакви ... оттенъци, проблясъци, искри или огньове ...
... самата игра е различна - винаги, независимо дали партьора е един и същ ...
... няма еднакви ситуации - поводи различни ... желания също ...
... ДА - обичам го този флирт ... понякога той е само "намигване" с малък жест, поглед, специална интонация на точно определена думичка, начина по който се движа ... друг път е част от манипулационната игра - с развитие /не непременно THE END-а е креват!/, той може да е и с бизнес партньор и клиент /примерно/ ...
... ако пък някой провокира сексуалните ми страсти ... те тогава флирта си е направо излъчващ желания и още нещо ...
... обичам да флиртувам от време на време и с моя си човек ... това провокира въобръжението, разплва страстите, освежава отношенията ...

... НО трябва винаги да е с мярка ... да си знае всеки жест мястото, човека, времето ... пракаляването с него, превръщайки го в част от поведението ни, води до тъпо кокетничество /в мъжки или женски род/...

... ЗАЩО го правим? ... хм ... тук вече се замислям сериозно - явно нагласата на двата пола коренно се различава /по принцип/ ... и ето защо се получават куп недоразумения ... накърнени самочувствия ...
... за мъжа флирта значи ... предверие към секса ...
... за жената - желание да се почувства желана, харесвана, да усеща че води играта успешно ... и всякакви такива гъделички за душата ...

... кой флиртува? - ами всички го правим ... едни по-успешно ... друго по-нескопосано ... зависи ли от самочувствието? - определено ДА ... то е и основното ... лошото самочувствие те кара да се чувстваш подтиснат и те спира да направиш крачката към играта ... или го правиш ужасно ...

... тъй де - отговорите тук ме накараха да се позамисля най-вече върху мъжките възприятия по въпроса ... и ще го имам предвид - определено