Според мен има още две групи фактори, които трябва да се отчетат при разглеждане на темата.
Може би по-общата група е свързана с фактора ритмика. /май правилния термин беше "махалото"/. Християнството с неговите супер аскетични норми, разбирането за духовност и извисяване идва точно след развратния период на римската империя. И колкото по-потребителски настроени, отворени и разгулни са римляните, толкова по-откъснати от всичко телесно и по ТАБУ са християните. Човечеството се залюлява от едната в другата крайност. Следва християнското сурово средновековие /глад, отцепване, оцеляване/ и леката галантна готика /прекрасни покровителки и гоблени/. След това е късната зловеща натруфена готика /вампири и гаргойли и смазващи катедрали/ и прелестните леки ренесансови фигури /търсещи античното съвършенство/. И прочие и прочие... Сексуалността аналогично е ту подтисната и отречена, ту търсена и възхвалявана.

Другата група фактори е свързана конкретно с нашето време и сега възприетите стандарти в общуването. Общо взето във всяко залюляване на махалото /приемане или отричане на сексуалността/ има някакъв нюанс. Например в готиката залагат на деликатността, забулването и куртоазията ,
а ренесансовите мадами - все така нежни - с радост демонстрират плътта си. Или докато късната готика е заплашителна и обещаваща наказание на съгрешилия, то в бароковите драми нюанса е в пречистването на самия грешник.
И съответно си мислия, че в обществото ни днес е прието, че всички хора трябва да бъдат равни като индивиди - т. е. с равни права и задължения, то сексуалните демонстрации се възприемат като демонстрации на неравенство. Един вид, не е коректно да правиш секс пред хора, които не могат да правят секс в момента - деца, възрастни или по други причини. Това не е толкова табу /липсва наказание/ колкото възприет ред.