но свободата си има цена. Аз не искам да плащам чак толкова. Имам си достатъчно свобода и в рамките на съвместното съжителство, защото съм си я извоювала по един или друг начин.
Ако стигна до момент, в който да се дразня, че партньорът ми иска да ме прегръща, значи много съм я закъсала и трябва веднага да го сменя.
Сметките за тока си ги плащам и докато мога да го правя това няма да ми е проблем, пък ако не мога, ще му мисля.
Накратко- предпочитам семейното огнище. Когато се връщам от двудневна почивка в планината, ми е страхотно приятно да ме посрещнат с чаша коктейл и целувка на вратата.

Стига простотии бе, тате!