Наскоро си говорихме с една приятелка за типовете мъже, на които „попадаме”, т.е. си харесваме най-често.
Обощихме два типа:

Ебачи: Секси, уверени, изпълнени с енергия, невероятни любовници. Изживяванията с тях са наситени и вълнуващи, и все пак в повечето случаи на тях не може да се разчита за „сериозна” връзка. Обикновено са по-големи егоисти от мен самата и единственото място, където всичко е „по равно”, то това е леглото. Голяма част от тях могат да бъдат и добри приятели, но хич не им се обвързва, дори емоционално (или вече са обвързани документално).
С мнозина от тях имаме сходни интереси в много области. Рядко ми се случва да скучаем, а стане ли дума за секс, то е съвсем невъзможно.
За такива мъже вече знам, че просто ги чукам докато ни се иска и на двамата и толкоз. Няма излишни драми и все пак ми липсват някои неща, като нежност в тежък момент или просто топло тяло в леглото ми през почивните дни.
След време започвам да си "търся" "путьо".

Путьо: Нежни, внимателни, добри, т.е. всичко, което ми липсва от „другите”. Идеални са за съпрузи, макар че понякога нямат собствено мнение и трудно вземат решения.
Но сексът с тях понякога е абсолютна катастрофа. От толкова нежност просто тялото ми се побърква и вместо да стигне до края, то се оттегчава и възбудата ми започва да спада, спада и накрая просто предпочитам да си се гушкаме и целуваме, и да подремнем.
И след време започвам да си "търся" ебач.

И така цикля, цикля, цикля...

За сега не съм срещнала човек, който да съчетава тези два типа. Дали е възможно някой да съчетава "хубавите" качества и на двата също да не знам


Може би, защото се лутам между двете крайности. А може би, защото не знам какво искам.