|
Mad Man.
- И, копеле, кво да ти кажа – тая кучка ми еба майката – чеше се по ръцете Тити – известен квартален безделник и наркоман – направо ми съсипа нервичките... Оня ден, копеле, идва пред нас и направо почва да крещи и да хвърля камъни по прозорците, и ти казвам, Man, направо си беше като Агент Смит – всеки изстрел – в целта... Аз тъкмо се бях прибрал и бях взел едно хапченце... от ония с фигурките – нали ги знаеш... по уредбата бях надънил “Whithin Temptation” и ми беше едно такова – много яко, сещаш се, Man...
Не се сещам, но се опитвам да си представя какво му е било в шибаната глава на това момче, което е на 26, но акъла му още е във видеоигрите и хеви метъла, барабар с всичките му производни... С Тити седим в кварталното кафе – той – с неизменната бира, а аз – с още по-неизменната си водка и обсъждаме Нещата от Живота... Той е неугледно ниско момче, носещ черен суичър с надпис “Da Puta Madre”, термопанталон и масивни военни обувки... Първото нещо, което се набива в очите на всеки, виждал Тити, са огромния брой обеци по лицето му, нацвъкани на всякакви идиотски места. Не бих се учудил, ако и на кура си има такива простотии, а кой знае – може и лайната дето ги сере, да имат пиърсинг...
- Е – и ти кви ги надроби после? – питам го отегчено – писнало ми е от всичките простотии на хора като Тити, но нямам избор – трябва да го изслушам, за да не се налага да се разделям с десетачка, ако искам да се отърва от компанията му...
- Ми кви, кви... Търпях в началото, ама като знам Дъртия как ще ме нашиба заради прозорците – се показах да й обясня най-учтиво как би следвало да се държи една малка госпожица като нея... И оная кифла ме замери с паве – мен? Представяш ли си – с паве? Мен – който всички в квартала ме знаят, че и на мравката път правя... И аз тогава полудях, копеле... Имаме една пушка - дванайска, от дядо ми остана, Бог да го прости... държа я под леглото, щото нали знаеш кви изруди се навъдиха напоследък... Влизат и тарашат направо... Ако си у вас – пребиват те и взимат всичко ценно... И извадих пушката, копеле, и направо я гръмнах в коляното... Оная курветина падна като талпа в снега и млъкна... Бре, викам си, да не съм я уцелил лошо и отивам да видя какво става, а тя, вуйчо, се хили и вика – искам да ме ебеш... Така се беше надрусала свинята й със свиня, че нищо явно не беше разбрала... и една такава ми се мазни... и аз кво, кво – ми наебах я...
Втрещих се... Да му се ненадява човек на тоя малкия чешит... Ако такива ги е надробил – значи аз по някакъв начин ставам съучастник в историята му... мамка му... а копелето си продължава като развалена грамофонна плоча...
ту би к0нтиниъд...
Under Construction...
|