На мен разчитането на друг ми е от недоразвитите таланти, по принцип.
Но понеже увереността в способностите ми да излеза от всяка каша , ад и офанзива може би са по-скоро фикция в моята глава, отколкото реалност , понякога се налага да потърся помощ.Много рядко е това и се чувствам адски несгодно.Та, обичайно съм в позиция да давам помощ-от всякакво естество, включително и безвъзмездно, напълно алтруистично.
Знам , че това което пиша сега не се връзва с представата на някои хора тук , че ям пеленачета и че меркантилното и лъскавото са ме довели до върха на безпардонието.За мен е удобно да съм в 12000 цвята черно, поради което няма да ги разубеждавам....
Как се съотнася всичко това с отношенията "кожени" с мъжкия пол?!флиртаджийството ми е в кръвта, но никога не ми е хрумвало да измъкна помощ срещо обещаващо подмигване да ми бъдат навирени краката.Просто знам, че имам на кого да разчитам, и това няма нищо общо със пожелавките на "мераклиите по принцип".
В настоящия момент , като си строша рогата от блъскане някъде, първият който ще ми грабне ръката и измъкне от тинята е съпругът ми.
Имам няколко страхотно верни приятели, и никакви бивши настоящи и бъдещи сексове не биха спрели/ мотивирали/ тях , или мен да дадем/получим помош помежду си.Отличавам ги поради това, че са на пръстите на едната ръка, че са хора с изключителна сърцатост и мъжество, и че никога не биха се поколебали.Подозирам, че ще е докато сме живи.
Писала съм и преди-моят кум-преди три години се утрепа с кола-това беше човекът, с който съм имала най-топлата , близка, несъизмерима, дълбока връзка.Секс не е имало-въпреки че , сега от горе ако ме гледа, и аз и той се смеем колко пъти е било на косъм , и е било желано. Той скачаше в огъня без да се замисли.
Аз съм същата, и до днес, за специалните за мен хора.Взаимно е, и това е витализиращо при натури като моята , вечно бродещи , рискуващи и вечно в джаза.
Най-драстичната "спасителна акция" лично към мен е била от мъж, когото години съм упреквала в емоционална студенина и обезсърдечаване. Тогава неговите качества, от които ревях и го укорявах, се указаха незаменими. Само той остана адекватен .Никога повече не го нарекох "ръб"

Увлякох се....но поне стана видно, че мъжете имат и качества, за който/която се е съмнявал/а, четейки ме тук как им бруля нежничко ушенцата и слабостите...
И слънцата петна имат, искам да кажа, но при най-ярките е и най-топло

Редактирано от dalya_night на 23.12.05 11:09.