|
Тема |
Re: Имат ли жените Муз? [re: dalya_night] |
|
Автор |
Aйшa () |
|
Публикувано | 05.12.05 08:05 |
|
|
Винаги правилно грешиш.
Следователно няма начин да не те е разбрала (онази дама).
И като сте се отприщили на омузнена поезия, и като възпяваме почти хорово музата на себедостатъчното вдъхновение, нека тогава и аз да логна нещо в тон.
Не с моя глас, разбира се.
Понеже, не знам дали се разбрахме - посредствеността е талантлива само в мълчанието.
Първото ми умиране -
като преживяване -
беше изключително.
Повторенията изхабиха чувството.
Предвкусването на самата смърт обаче -
полъх, тембър, аромат, видение -
произвежда по-сладостни тръпки. -
Всеки път.
Сякаш любиш,
полубезплътно,
самия себе си.
("Обладаваш така,
както би обладал огледало.")
И се раждаш -
пак от себе си.
Едновременно -
син, баща и близнак
на самия себе си.
Как да го изразя -
странен двойник:
вече си ТАМ,
а още си ТУКА.
Ето този миг,
Този миг...
Другото е досада, ритуал. -
Свалям ти шапка, скучна бабичко;
да беше сменила поне чаршафите.
Константин Павлов
АГОНИО СЛАДКА
|
| |
|
|
|