Съжалявам, но не мога да уважавам дипломиран инженер, който е отишъл да мие чинии в САЩ и да работи по 14+ часа на ден, за да успее да свърже двата края. И дори и да си работи по специалността, той пак си остава чужденец, на него гледат като на чужденец. И то не просто чужденец, а чужденец, който е потенциален конкурент за работно място. От това може местните работодатели да са много доволни, но обикновените хора не са и се настройват срещу чуждоземеца. По същия начин както софиянци се настройваме (включвам и себе си) негативно и с малко подозрение спрямо хората, които идват от други градове да търсят тук реализация.
Нека да ти дам друг поглед за примера с инженера.
Да,в началото може и да мие чинии,но ако е достатъчно упорит,през това време ще си оформи документите,ще си вземе необходимите класове,ако трябва,за да му признаят дипломата тук и ще се бори да си намери работа като инженер.Аз мисля,че това е за уважение,когато си започнал пак от нулата,но си доказал,че можеш да бъдеш това,което си,когато си достигнал целта си без чичо или вуйчо да те е настанил на инженерското място и когато си се преборил е било с конкуренцията,не с бюрокрацията.
А относно това,че приемаш с подозрение хората,които идват ОТВЪН,за да търсят реализация,мисля,че е доста рязко,ако не вземеш напредвид конкретния човек и това,което той би могъл да даде за развитието на икономика,наука,изкуство,град и т.н.Сега малко хипотетично-представи си един бг учен,който има голям умствен потенциал,обаче няма никаква база,която да му даде възможност да достигне пълния си капацитет.Ако му се предоставят условия в друга град/ държава,той ги приеме и направи откритие от световна величина,кое трябва да се вземе напредвид-че го е направил в големия град/чужбина или следата,която е оставил след себе си .
Имам напредвид,че човек ,за да се развива си търси най-подходящата среда и при условие,че той успее,успехът е не само негов,но по някакъв начин оказва влияние на средата около него.В такъв смисъл хората,които идват в София,са като емигрантите-те са амбизиозни,упорити и ще дадат много на града ви,защото ще са мотивирани да успеят.
Прочетох и доста мнения на хора, защитаващи тезата, че децата им ще получат повече шансове и право на избор в живота, ако са в чужбина. Аз не споделям това тяхно мнение - тъкмо напротив. Правото им на личен избор е отнето от родителите им - а най-лошото за един подрастващ човек е родителите му да взимат решенията вместо него. Освен това, развивайки се в неестествена среда и сблъсквайки се с негативното отношение на другите деца, те получават травма за цял живот. Единственият начин да ги приемат като равни е да се обличат като американци (например), да говорят като американци, да играят американските игри, да се хранят с американската храна, да ходят на американско училище... и изобщо - да станат американци. А родители, които искат децата им да не бъдат българи а някакви други бих нарекъл само по един начин, а именно - национални предатели.
Математичекси погледнато,трябва да имаш поне 2 различни възможности,за да можеш да направиш избор .Следователно,ако ти предлагаш само българското образование на децата си,то тогава не им даваш избор.Ако им предлагаш америкаско(например) и българско,тогава вече имат избор.Аз няма да изпадам в подробности кое е по- добро,защото зависи от много фактори(например дали е частно или публично).
Родителите могат да направят много,за да останат децата им българи-трудно е,но смятам,че поне аз ще се опитам да го постигна(тук има български неделни училища ,български центрове за култура и най-вече български книги и разговори на български в къщи)
Редактирано от troublemaker_71 на 18.11.05 23:17.
|