всичко, което мислех за емиграцията като по-млада, (т.е. че не е лошо като гледах как живеят чуждестранните студенти в София - в началото на следването имах съквартирантка от Шри Ланка и няколко приятели от Латинска Америка, стига да не ми се наложи на мен да емигрирам), се промени на 180 градуса след като случайно разбрахме за лотарията за зелени карти и без особени надежди за късмет убедих мъжа ми да участваме, щото ако не спечелим, поне няма да загубим нищо.

и ей тъй, уж на майтап той спечели, когато съвсем бяхме забравили за това и тъкмо започвахме живота и кариерата си като младо дипломиращо се ТУ семейство с малко бебе. бяхме си намерили хубави работи с перспектива, в малка частна, но бързо разширяваща се компания. и тогава пристигна писмото при баба му, която само каза по телефона, че е на английски. първата ми мисъл беше, че са ни одобрили за лятна студентска бригада в Англия, а то какво се оказа.

следваше почти едногодишно разправяне с документи и интервюта, докато дипломирането продължаваше. наложи се мъжът ми да напусне работа, аз да остана докрая, а детенце да бъде на ясла за половин ден докато той е зает. слава Богу, този период отмина и заминахме без почти да знаем езика.

следваше труден период на езикова и културна адаптация, през който аз се грижех за детенце вкъщи и ходех на английски всеки ден, когато мъжът ми не работеше и не беше на училище. за 10 месеца успях да напредна значително с езика и бях готова да започна работа.

намерих си сравнително лесно хубава работа, отново в малка частна фирма. шефа ми, около 50 и няколко годишен тогава, без деца по собствено желание, беше възхитен от смелостта ни да емигрираме в чужда страна и да започнем всичко от начало и уважаваше силно желанието ми да продължа да усъвършенствам английския си с колидж класове вечерно време. дори предложи да ми ги плати, защото и той имаше полза от подобряването на писмения и говоримия ми английски. приех, въпреки че имах частична стипендия. този добронамерен жест намали разходите ни в такъв важен момент за нас. понякога си мислех, че изпитва родителска обич към мен и май не бях далече от истината.

междувременно, мъжът ми също си намери хубава работа в хардуерна частна компания, а детенце започна да ходи на детска градина малко преди аз да започна работа. той също продължаваше да учи вечер в колежа, подготвяйки се за ТОЕФЛ. имахме една обща учителка по английски, но бяхме в различни класове, за да може единият да е с детенце. тя ни запомни с това как си разменяме хлапето в коридора преди класа. и после сама предложи да ни даде препоръки при кандидастване за мастерс програмата в унивеситета.

издържахме от раз ТОЕФЛ теста и започна задочното ни следване, отново вечер докато работехме фуул тайм. на мен ми признаха всички класове от специалността ми в ТУ и направо започнах мастърс програмата, а на него му се наложи да вземе няколко ъндеград класове, защото сменяше специалността си.

след 3 години и половина нон-стоп вечерно следване завърших. неговото следване продължи още година и половина. междувременно, той смени 2-3 работи, докато си намери желаната от него изследователска работа в университета, която обожава и която му изплащаше 50% от следването. аз също напуснах моята първа позиция, за да започна сегашната, която плати изцяло за мастерс програмата ми, нещо което предишният ми шеф не можеше да си позволи и ме насърчаваше да си намеря компания, която би могла.

с него останахме добри приятели и се виждаме 1-2 пъти в годината за обяд. преди няколко дни ми беше оставил съобщение да се видим пак и днес мисля да му се обадя за обяд другата или по-другата седмица.

това е общо взето есенцията на емигрантския ни живот до сега + многобройни приятели, предимно българи + многобройни пътувания, предимно до България.

разбира се, имало е и размисли за връщане или еммигриране в друга държава, особено по време на и малко след някоя екскурзия, но и това отминава... има вероятност да преживеем старините си в родината, но дотогава има още мноооооого време и не се знае знае ли се. обаче, пенсинерската ми мечта продължава да бъде хижарка в Рила

благодаря за вниманието на тези, които са стигнали до края на дългото уей офф топик писание, вероятно осеяно с правописни грешки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите