|
|
| Тема |
 Аз само да споделя.... |
|
| Автор |
вeceлo чaйничe (тиха церемония) |
|
| Публикувано | 18.11.05 16:30 |
|
|
|
че ми е адски мъчно за една приятелка. Даже като си мисля за нея и ме свива сърцето, очите ми се пълнят със сълзи, а съзнанието ми крещи онези "лоши думи"-"Липсваш ми!" /нали постинг имаше даже по такъв един повод/. Нищо й няма сигурно на нея, но пътищата на този етап ни се разделихаааа... И даже си мислех, че ако това отдолу се пръкне живо и здраво момиче ще си го кръстя с простичкото Нина, за да ми топли сърцето още повече! То пък момче вещаят докторите, но това е друга тема.
Тя беше човекът, който ме накара да се замисля аджеба жена ли съм или някаква кръстоска и дали няма да ми е добре прибирайки се вкъщи да я виждам нея, което е обидно за съпруга ми, но хайде, не чак толкова, всеки си има слабости. Преглътнах факта, че фантазията ми е развинтена. А ако спечелех голямата 6-ца от тотото щях да й купя нещо мнооого скъпо! Виждате ли, то си е лудост това....
И напоследък все по-често се сещам за нея. Сънувах как я чувам по телефона, радвам се и затваряйки го казах в съня си "Ако е момиче на нея ще го кръстя".
Но, стига за мен.
Исках да ви попитам, как се справяте с носталгията по някой любим човек? Какво правите? Като не мога да си сипя чаша вино и да гледам снимки? Или като никоя друга няма да е като нея? По-скоро не е като нея, защото тя си е добре, не се е гътнала, слава на бога /на кой бог вие си избирайте/.
| |
| |
| 
|
|
