Да, от така написаното изглежда, че наистина не съм имал избор. Отрязали са ме и съм останал по принуда в България, да в началото така изглеждаше. По-късно имах възможност да пътувам и да живея малко по-назапад, от мястото където съм се родил. Като сравних възможностите, стигнах до извода, че в БГ те са били повече. Светът е широк и предлага много възможности, но концентрацията им на едно място е най-голяма в България.

Представете си, в западното общество всеки отдавна си е заел мястото и дори да умре, има кой да му го заеме. Новите "попълнения" /емигрантите/ им се отрежда незавидната роля на попълващ материал за дупки. За да те допуснат да попълваш някоя по-голяма дупка, трябва много да "слушкаш".
В България всичко се правеше на ново. Всеки можеше да се бори за всяка позиция в държавата и в бизнеса. Жельо Желев от гонен университетски преподавател стана президент, а Лех Валенса от електротехник. Преходният период е време в което всичко се пренарежда, всички забрани падат, всички догми се рушат, трябва да се гради на ново. Няма технология по която да се градят нещата /то за това е такъв резултатът/, няма "строители", всеки може да стане "архитект" на Нова България. Това са възможности които западното общество не може да предостави дори на поданиците си, камо ли на емигрантите. За това казах, че съм имал избор. Още повече след време завоюваните позиции в България ти дават достъп до запада и то не на просешко ниво.

Мисля че, ако бях емигрирал, щях да съм доста притеснен за оцеляването си, докато в България съм спокоен и най-важното - имам възможност да правя нещата по "моя" начин - това може би е най-ценното за мен, това е Големият избор който имах.