Хубав офф-топик!

Да ти кажа честно, аз все още не се чувствам и възприемам като емигрант. Може би, ако изкарам още 10 години извън пределите на БГ...Никога не изключвам възможността за едно завръщане, рано или късно и това е вероятно.

Напълно те разбирам, че изживяваш своите си "кризи". Мисля, че мнозинството от нас изпитват същото. Носталгия, моментно усещане за празнина, за това да си сам сред "чужди", "вечният чужденец", метафората за дървото без корен...Е, има и хора, които са напуснали страната, водени от разочарования, от безпътица, търсещи "спасение". По някакви си техни причини, същите не изпитват топли чувства към родината и ако изобщо решат да се върнат от време на време, правят го почти по задължение и с известна неприязън...Не ги съдя, но и ми е трудно да ги разбера.

Стряскам се, когато виждам как сънародници всячески се опитват да заличат генетичната си връзка с родината, да забравят съвсем откъде са тръгнали. Родители, които твърдо отказват да научат децата си на родния език и им говорят на официалния в новата им родина. Хора, които с половин уста признават националността си или изобщо избягват да говорят за нея. Срамуват се, при това - неприкрито. Не мога да го приема. Верно, за да просъществуваш в една друга среда, която ти е чужда, трябва да се интегрираш в нея. Особено важи за добрата, стара Европа. Жалко е, ако разбираш интеграцията, като тотално заличаване на националната ти идентичност и срамуване от нея.

Положителните и отрицателните страни на емигрантството са ясни и предъвквани много. Това си е един съзнателен избор и не смятам, че човек трябва да съжалява за него. Пътят назад е винаги отворен и е...по-лесния път. Много по-трудното е да се бориш, да се образоваш, да си стъпиш на краката, да си създадеш среда, да стигнеш определено ниво на стандарт...Но пък вземеш ли веднъж решението - опитът си струва. Особено, ако умееш да извличаш позитивните страни на това, на което те учат чуждите култури и достижения. Ако си цървул в БГ - ще си цървул и на астероида Азис. И изобщо - където и да те отнесе вълнАта.

Ненавиждам делението на "българи в България" и "българи в чужбина", особено, ако е съпътствано от местоименията "ние" и "вие"/"те". Също не понасям изказвания от типа "Кадърните се изнесоха от България", респективно "К'во ми говорите, бе, вие, дето отидохте да миете чинии". Един дол плиткоумници!

Средата от българи в чужбина - разпространено е сред мнозина схващането, че с българи не бивало много да си имаш работа в чужбина. Едва ли не - дайте да се избягваме, че нали си знаем - "сиромах човек - жив Гявол". Чист предразсъдък. Човек се научава да отсява качественото от плявата. И изобщо - ако си умеел да подбираш средата си на едно място - ще умееш навсякъде.

Мога да пиша с часове, но ще стане твърде досадно. Кажи нещо по-конкретно, което теб те вълнува или тормози, м?

I love the way you look at me,
I love the way you smack my ass...