Напълни ми душата с този постинг - благодаря!

Между другото сега, като те четох, си дадох сметка, че и аз понасям тежко отсъствията дори от "пустата" София - това с ботевия четник беше страхотно сравнение. Ако ме е нямало в града повече от два дни, почва нещо леко да ме гложди... И като се върна, ме изпълва някакво вълнение - особено като наближа квартала си, чак леко качвам пулса от радост. А като вляза в апартамента, имам нужда да се огледам, да попия с поглед всеки детайл от моето "у дома", да вдишам въздуха и ми идва като котка да се отъркам във всеки предмет, стена, възглавница... Да се уверя, че всичко си е на мястото и ме чака...