Така си е. Имало е времена, епохи, народи, в които близките връзки между роднини са били нещо нормално. Да не говорим, че в някои български села кръвта е толкова омешана, че всички са на практика роднини.
Не съм се замислял много по тази тема, макар че определено си падах по една моя втора братовчедка (с година по-голяма от мен). Което ме кара да мисля, че пожелаването на близки роднини е момент от развитието на детсктата сексуалност. Да видиш майка си в банята, или сестра си да се преоблича или да я бройкаш като маструбира, когато си на десетина дванайсет години е особено изживяване. Първо полът ти вече е започнал да се пробужда, второ - достъпа ти до лица от другия пол дето не са ти роднини липсва.

Ами наистина не знам. В момента просто мисля и теоретизирам в най-чиста форма. Все пак усещам някаква органическа неприемливост (може би резултат от възпитание, културна среда и т.н.)

Обаче ми хрумна нещо друго. Представи си че сте деца на разведени родители и никога не сте се виждали и не се познавате. Но по законите на Съдбата шегобийка се срещнете случайно и вземете, че се харесате... е ли възможно? Аз мисля че да. И тогава....

Coitu(s) - ergo sum!