Съгласен съм, че има предварителни нагласи - да речем - мъжът трябва да е по-агресивиният, искащият и т.н. Вероятно и ти обаче ще се съгласиш, че тези роли отдавна не са толкова задължителни. Мисля, че човекът с опит може да прецени срещу кого застава и дали се налага да бъде по-агресивния или да се наслаждава на агресивността на другия/другата. Въпросът е крайната цел да бъде постигната, нали :) Шегувам се, все пак говорим за стил а не за игрово поведение.
Не мога да се погледна отстрани :( Аз съм разнообразен, дотолкова доколкото аз имам нужда от разнообразие. В същото време подчертавам :), че се поддавам на настроението на партньора си. Например ако пощуряла от възбуда, тя ме гепи на вратата (образно казано) ама много бързо возприемам тая енергия, и дори да ми се гука и каканиже (демек да съм в романтично настроение) се отдавам на "пожара". Никога не ми се е случвало да възпирам чужд порив. По-скоро ми се е случвало да проявявам внимание и да възпирам моя, но аз съм мъж и... за мен няма друг начин на поведение. Имам предвид случаите когато аз съм "вампирясал пълнолунно" пък дамата ми е болничка или супер уморена. Все пак това са някакви частни случаи.
Ние говорим за "средностатистически" стилове на поведение. Аз продължавам да твърдя, че всеки има нужда от разнообразие. Придържането към "стил" на поведение в секса е един вид осакатяване на секса. По-правилно е да следваме импулсите си - нашите собствени и на партньора, като имаме достатъчна свободомисленост да не си поставяме граници от типа на - аз съм мъж, ТРЯБВА да съм агресивната и активна страна, или аз съм ЖЕНА трябва да съм пасивната и нежната и романтичната. Стилът, това е придържане към правила (макар и собствени), а правилата - са ограничения.

Coitu(s) - ergo sum!