Като чета какви "примери от живота" се изляха и с какво красноречие, напълни ми се душата.
Обаче ме обхванаха и съмнения на кой свят се намирам... Как пък на мен не ми се лепят такива, от каквито се оплакват? Не е да не смея да се погледна в огледалото, не е да съм виждала клуб само на картинка... И въпреки всичко, единственото, ама наистина единственото подобно попълзновение спрямо моя милост се случи не къде да е... а в "Спартакус" преди поне 5 г. и то от страна на мъж (В интерес на истината беше стряскащо, като се има предвид, че се намирах на последното място, където това ми се струваше възможно).
Като се замисля, причините за безметежното ми съществуване в заведения май са 2: лошия поглед и солидната мъжка приятелска компания, в която съм като малката сестричка.
Ех, екстра съм си аз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите