|
Аааааа... мдам, очевидно трябва да разясня малко точно тези трите...
Значи, аз сама по себе си вероятно никога няма да успея да се загубя точно в София. Опитвала съм многократно - и все не става. Обаче.. хъх.. като повечето хора, родени и израснали на определено място, нямам и грам идея коя улица как се казва и какъв е адресът на Армейския театър, примерно. И затова си нося картата - за да мога да обясня на някой друг, когато ме попита...
Пепелникът е персонален. Джелезен, едноместен и с капаче. Той е следствие на страстното ми пушачество, сблъскало се с репликата: Тук не се пуши, защото няма пепелник... хъм... и, нали съм си българче и си умрем нЕкой да ми казва за нещо, че не може... хъм... Пък и моят факултет беше прекалено дървен изотвътре, та редовно си имах разправии с пожарникаря. Тъ, той (пепелникът) ми е вреден навик от младини, така да се каже.
А чадърът май няма голяма нужда от пояснение защо ми е. Макар че сигурно спасителна жилетка или кану ще ми свършат и по-добра работа, както е тръгнало... Ама не се побират в чанта!
А, бе, знаеш ли какво не мога да разбера? Защо през лятото ебалните приключения трябва непременно да се приютят в нечия квартира?!? Я, колко градинки, паркове, пейки и беседки има! И е топличко. А звездите отгоре подсигуряват кеф ти романтика наготово, кеф ти тема за разговор, ако ви се говори! 
~събудИ ме в два през нощта~
*леле!... жУвотът ми е чалга!*
|