Хем ти се радвам на загрижеността, хем не съм съгласна с теб. Аз съм либерал по душа и предпочитам да не се меся в това, което правят другите.
И си признавам, че има и още нещо, което ме спира. Ето, в момента аз отговарям на всеки поотделно в темата за рождения си ден. На повечето хора не съм написала отговори, по-дълги от един ред. Безсмислени ли са? В нечии очи, може би ... но знам, че когато аз съм поздравявала някого за неговия празник, после ми се е искало да видя, че той/тя го е прочел ... и това е донесло мъничко радост. Случвало ми се е в някои теми да отговоря на някого само с една усмивка. Безсмислена ли е усмивката? Тя може да казва толкова много ... Понякога початвам с някого в темите, съжалявам, ако съм досадила, но от тези чатове се родиха приятелства ... пък и аз никога не се дразня, когато другите чатят. А може и глупости да пиша от време на време ... в края на краищата, това, което на мен ми изглежда интересно и умно, за някого другиго може да е пълна боза ...
Това, което исках да кажа е, че всъщност никой от нас не е застрахован от "нарушение", а критериите са твърде субективни.
Аз не се наемам да хвърля първия камък, а вие?

Луда съм по него.