Това, което ти не се наемаш да класифицираш като егоизъм, аз с чиста съвест бих го класифицирала точно като такова.
Приемането на принципа "искам толкова, колкото аз давам" си е форма на егоизъм, в която и да е посока.
В случай, че това, което двамата дават не е еднакво, но очакват от другия своето количество на влагани емоции, то със сигурност и двамата са недоволни, а на всичко отгоре и "претенциозни".
Не можеш да искаш от другия да ти дава по-малко чувства, когато той изпитва по-силни.
Както и не можеш да накараш някого на сила да те обича повече.
При такива отношения, двамата могат да приемат, че положението е такова и че би могло да се промени с времето - да, тук не би имало егоизъм.
Но в случая, когато искат това да стане "на всяка цена" - това си е егоизъм, защото се цели задоволяване единствено и само на личните потребности.

Може да съм кучка, ама вярна.