За да се спази дискретността, Гоусти, се измислят правила. Аз разбрах много добре какво я мъчи, но това е от типа емоции, на които можеш да станеш съпричастен само, ако си ги изпитвал. Затова всички вие говорите за нещо, което ви е непознато. Нито бих могла да го обясня така, че да го разберете. Тук не става дума за постоянно и задушаващо внимание, а да накараш човека отсреща да вярва, че е в сърцето ти, дори и дълго време да не му се обадиш.

Или може би да го обясня с думите на Евтим Евтимов:

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка
под брой
да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в сърцето ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
разлюляно от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх ...
и до гроба.
Стига заеми.
Стига везни.
Искам обич за обич.

Дали по този начин се срещнахме някъде по средата или спорът още продължава?


Луда съм по него.