Само това ще ти кажа: не бързай с края!Иначе при всеки е различно, затова ще се въздържа да ти давам съвети. Мога да ти кажа как е при мен - усещам, че краят е дошъл, когато нямам доверие на човека до мен. Когато предпочитам да се "озповядам" на някой друг, само не и на него. И то не от страх, а защото знам, че няма да ме разбере. Надушвам края, ако виждам, че в погледа му липсва интерес към мен. Ако той или аз непрекъснато се дразним един от друг. Ако изпитам желание да не се прибера веднага след работа вкъщи, където е той, а вместо това се шляя по улиците и се чудя на кого да се обадя, а после се оправдавам, че съм била "много заета". Знам, че краят е наблизо, ако разумът е станал толкова силен, че е изсушил всяко едно чувство към човека до мен. А бе, просто усетя ли, че живея не с мъжа, когото обичам, а с един досаден съквартирант, си плюя на петите. Ама здраво!
И все пак, за да не излезе, че те подтиквам към раздяла, уточнявам: връзките са БЕЗКРАЙНО трудно нещо!!! А началата им са най-критични (говоря за съжителството - иначе ехееее, може да си се виждаш с някого само вечрите през целия си живот). Ако генерално прецениш, че добрите страни в този човек са повече и си струва да изтърпиш недостатъците му и нудобствата, които те причиняват на връзката ви, прехапи езика и и не действай импулсивно (ох, мале, това аз ли го казвам?)
Няма такова нещо като "идеална и щастлива" връзка. Не искам да те плаша, ама това сигурно се случва само на онзи свят. В действителност връзката е като танц - две напред, една назад. Губиш сражение, за да спечелиш битката.
Ако обаче в душата ти се загнездят прекалено много съмнения...хм, моят съвет е да послушаш този си глас. Със сигурност той не пее фалшиво. Удивлявала съм се на това колко вярна се е оказвала интуицията ми, но аз отчаяно съм я пренебрегвала. Както се казва в такива случаи - вслушай се в себе си. Там са отговорите
А бе, много се раздрънках и не знам дали въобще стана ясно това, което исках да кажа.
Желая ти успех в разрешаването на кризата!
"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа
[
|