Обикновено хората правят генерални обобщения въз основа на личния си опит и на тези факти от опита на другите, които в по-малка или по-голяма степен съответстват на личния им опит. Тук трябва да се попитаме всъщност как се формира личният опит? Можем ли да допуснем, че той се образува на базата на предпочитания, неосъзнати влечения, разумни или безумни решения, които обуславят верига повтарящи се грешки или пинг-понг от грешки, всяка от които е плод на стремежа ни да не повторим предишната грешка?
Дано не се засегне нашият синеок приятел и фриц der Berufssoldat, Tschulligung im Voraus, ама често чета в немски сайтове, че българките били мустакати /моля да ме извинят и дамите/. Когато обаче видя европеец напр. немец с българска девойка, тя много по-често от средностатистическата българка е южна красавица - брюнетка със силно изразени и по-остри черти, и, кво да правим сега, с лек мъх на горната устна... Ето ви повод за обобщение - те може би несъзнателно са привлечени от това, това им прави впечатление, на базата на това обобщават.

Ама това си е винаги така май - филтър някакъв ни кара да обобщаваме на базата на това, което ни впечатлява - за съжаление всеки казва "Циганите са крадливи", но малцина обобщават така "Циганите ни извозват боклуците, метат ни улиците". Явно първото нещо за съжаление повече се набива на очи и дава повод за обобщение.

"Леле, малък съм и слаб. Таласъмът ще ме изяде"