Да си призная / Контакти / Говорим си за секс

По първия въпрос се притесих, че скоро имах едни хубави отношения, при които той нямаше достатъчно време за мен, не бях сред предпочитаните занимания, явно и си правеше всичко друго, само не и да се вижда с мен. Водихме сериозни разговори по този въпрос и за кратко прекъсвах нещата, но истината е, че този човек ми харесва, че с него си изкарвам страхотно време, дори съм малко повече от просто приятелски въодушевена и приемам да се срещаме все още, понякога и ако трябва да съм честна, не само приемам, ами и инициирам срещите ни. Той пък от друга страна си промени отношението към мен и по-често предлага да правим разни неща, което всъщност исках още в началото и понеже не го получавах, смятах, че няма смисъл да продължаваме да се виждаме. Така че ... да твърдя, че неполучавайки това, което искам, би ме отказало ... ще е лъжа, въпреки че ми иска да мога да режа с нож ситуциациите и да приключвам с хората окончателно - несериозно е да казваш - Айде, чао, имам нужда от повече, а само след две седмици да се събуждате в едно легло, ама какво да се прави ... случва се.

Може да ми писне пак, ако не е обсебващ - аз си падам леко перфекционистка за някои неща. Сама не усещам как я проявявам тази глупава черта и не мога да си обясня защо само в някои отношения съм такава, а в други не, но ... Дразни ме например просташкото чувство за хумор, дразня се от сексуални намеци и шеги подхвърлени през десетина минути, дразня се от парадирането с финансово, сексуално или друго задоволство (когато е в прекалени количества), от сметкаджийството, като виждам, че е сметкаджийство, а не че човека просто не разполага с много пари и си разчита нещата, за да може да си позволи най-важното за него, дразня се от позьорщината, от мъже, които обобщават или които смятат, че примерно има разни неща, които се харесват (или би трябвало да се харесват) само от жени и други, които се харесват (или би трябвало да се харесват) само от мъже.

Обичам да съм влюбена, но имам лоши спомени от разните си влюбености. Предпочитам да не изглупявам така отново, преди да се науча да контролирам добре емоциите си. А и в момента ми е една каша, не питай направо ... В този харесвам едно, в онзи - друго, в трети - трето ... Направо не е за говорене - никога не съм била такава

Едно от най-големите емоционални поражения, които съм понасяла беше точно приемайки идеята, че любовта рано или късно си отива и идва нова на нейно място. Понякога все още ми се върти из ума идеята, че някой ден ще се омъжа и ще се наложи безвъзрватно да приключа с мъж, на когото все още държа и когото мисля, че обичам (МИСЛЯ) ... това ми действа съсипващо,но е истина. И напоследък започнах да разбирам защо мъжете скачат от цвят на цвят (не тъпанари, а точно готини, свестни, впечатляващи, хващащи окото, хващащи дори душата).

Да съм до теб всяка нощ се моля, да съм до теб ... да съм до теб ...