Пролет уханна, цвете си ти
и каниш ме там някъде където
усмивка, пламък, поглед присмехулен на искрящи, весели очи
страстта у мен надигат
  и предсказват буря в морето.

В аромата неземен сладко пленен
бавно, нежно с любов те докосвам
и жаравата тлее все по-силно у мен
и у теб, и полека омагьосва ни.

Притискане и жажда, стон, докосване, копнеж
с ласки мамещи, лъжовни аз те карам
да ме искаш, да те искам, гоним се и хлътваме в водовъртеж
и обезумели пак изпадаме в забрава.

Преследване в буря, гонитба на тела
езда тъй силна, мощна и неземна
възседнал твоето желание поникват ми крила
безспир обичам те, игра вълшебна

В галоп препускаме, а екнат сънните гори,
към финала устремени с теб се гоним
и избухваме в екстаза мощен, силен и тръпчив, летят звезди
а кехлибарът на скалата пука, цепи се и рони.

Поглед и милувка, ритъм спрял, и бледо син покой
в ехото на топъл звън аз те целувам.
Земята спира, сякаш свирила отбой
до следващия път, когато с теб ще се слеем...


   ала в горния сценарий вече друг е главният герой
   а тази нощ аз пак ще те сънувам

Редактирано от s_dimi на 28.06.05 00:32.