Знаеш ли, струва ми се, че е възможно да запазиш връзката си, "до като....", но без непременно да лишаваш някого от надеждите му. Надеждата е личен избор и нещо положително по принцип. Не е нужно да бъде възприемана като манипулативен опит за промяна на нещо предварително постановено, когато отношенията са честни. Не е нужно и да се чувстваш виновна, заради това, че не можеш "да предложиш" нищо повече от любовта си и приятелството си, като в замяна на това пожелаваш "по-достойна" от твоята любов. Можеш само да прецениш и помислиш още, дали си заслужават компромисите, в името на това, за което се правят. И каквото и да решиш, пак не е задължително да защитаваш решението си чрез отказ от нещо или от някого, на което/когото също държиш.

И нещо от опит - често пъти жената е "по-твърда", когато е мека, слаба, женствена, недисциплинирана, или просто чувствителна и обичаща...

"Човек подрежда косата си всеки ден. А защо не и сърцето си."