за първото си прав, че не ми е кеф да съм втора цигулка, но тъй като и той ми е втора, не виждам проблем.

и така, ако още не е ясно, била съм с шефчето и преди време, месеци наред, 2 години съм между двамата, което ще рече, че не е било веднъж или дваж. И двамата знаят за двамата, но шефа няма думата, защото и аз не съм му единствена.

Моето момче правеше по онова време други глупости, така че и той нямаше думата, знам само, че му беше много гадно, което е нормално.

С шефа си сме се карали много, предимно аз, за жалост (негова), в момента няма човек в офиса, който да общува по такъв начин с него, както аз. Каквото си мисля, си го казвам веднага и всички колеги, когато искат да го питат нещо, идват да ми реват на мен, защото знаят, че аз съм единствената, която той слуша (само това знаят).

Принципно (няма излишни или запълващи думи, при мен поне) си прав за ситуациите с шефовете, но в частност, т.е. моят частен случай не е такъв и точно затова ми е толкова трудно.

А защо ме е взел на работа е друг въпрос, който ако искаш може да обсъдим, но ще излезне малко като самохвалство какви качества притежавам, освен че явно изглеждам добре, за да ме харесват.

Сега дали всичко е ясно, ени адър куесчънс да имаш?

*не бъди толкова глупав да подкрепяш конкуренцията*