Не, аз не бих си признала.
Очаквам същото и от другия - да ме държи надалеч от подобни пикантни подробности от личния си живот.

Иначе споделянето на този тип "тайни" - под прикритието на псевдолоялност - е просто опит човек да прехвърли част от отговорността и върху другия. И вместо да си се пържи сам в ада на собствената си съвест (ако има такава), да дръпне и другия там да му прави компания. Което е основната причина да съм против.

Единственият случай, в който бих си признала, е ако са ме "хванали в крачка" и разполагат с някакви неоспорими доказателства за моя "грях". Тогава просто и за двамата би било твърде унизително да лъжа за нещо очевидно.

Но това са чисто хипотетични разсъждения, защото досега не са ме хващали. Пък и аз рядко изневерявам като цяло. И то не защото съм прекалено "порядъчна", а защото рядко се обвързвам до степен, в която да е уместно да се говори за "изневяра".